История
Историята на Черешовица, разказана от дядо Дано ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 5
Слаба статияОтлична статия 

Снимките и записът са изпратени от Гала Пенкова.

 Следната история е разказана през лятото на 2011 год. от дядо Дано. В нея той проследява развитието на селото от самото му основаване, до наши дни. Историята изобилства с ценни факти - за старото село и за основателя на новото - Тричко от Троян, за "Делената вода", за местността "Турчин" и т.н. 

Историята можете да чуете тук (кликнете на бутона "Play"):

 

 

Дядо Дано, лятото на 2011 год: 

 

 

 

 
История за образуването на Черешовица, разказана от баба Йонка Йоцова ПДФ Печат Е-мейл

Статията е изпратена от Гала Пенкова.

 

През Балкана от другата страна имало село Росамъч, близо до Сърбия. Това било още когато сме били под турско робство. Много страшно е било тогава. Затова толкова мразим турците – защото сме били техни роби в продължение на 500 години. Та в това село Росамъч живеел един много стар турчин. Често ходел на гости у едно бедно семейство – мъж, жена и тяхната млада дъщеря. Турчинът бил толкова стар, че дори можел да бъде дядо на момичето. Но той я харесал и пожелал да се ожени за нея. Всяка вечер щом отишъл у тях, тя трябвало да му принася гозби и всички от семейството да се държат почтено с него. Младото момиче много страдало за това.

Прочетете цялата статия...
 
Кацарският род ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 

Статията е написана от Лиляна Виденова - бивша учителка по история и литература, вече пенсионерка и е изпратена от Гала Пенкова.

 

Черешовица, черешовчани и Кацарския род


Нашето село Черешовица, Берковска община се намира Берковския дял на Западна Стара планина. Над него е връх Зелена глава, а оттатък е Сърбия.

Съседното село Котеновци го е притиснало от 3 страни: север, изток и югоизток. То е на 4-5 км от Черешовица, но имотите му са на 1-1.5 км от центъра на нашето село. Котеновските имоти са най-обширни в района. Притеснили са не само Черешовица, но и Котеновци, Лесковец и други села. Че е старо село говори и факта, че църквата е ниска и вкопана дълбоко в земята. Черешовчани се черкуваха, венчаваха, кръщаваха в Котеновци. В нашето село църквата беше осветена едва след 9 септември, когато хората започнаха да се изселват. Постоянен поп никога не е имало.

Прочетете цялата статия...
 
Спомени на Лиляна Виденова – част II ПДФ Печат Е-мейл

Статията е написана от Лиляна Виденова - бивша учителка по история и литература, вече пенсионерка и е изпратена от Гала Пенкова.

 

25 юни – четвъртък

Спомням си, че нашето легло беше на източната стена, близо до печката. В противоположния ъгъл – северозападен между прозорците беше леглото на баба и леля Митоша. Чичовците ми бяха ергени и са спали другаде – в малката стаичка или в горната соба. На североизточния ъгъл беше машината на татко. Той плетеше само 2-3 месеца през есента и зимата. Плетеше чорапи, фанели, пуловери, поли. Майка му помагаше – навиваше преждата на специални калеми и зашиваше изплетените дрехи. За Коледа, за Ивановден винаги имаше много работа. По това време в селото нямаше други плетачи освен татко и чичо Ячо Горанкин. Баба беше ни научила с Моряна – дъщеря на Ячо да казваме чии момичета сме, като ни питат хората. А ние сме казвали „На Идо пачо и Ачо пачо” (На Видо плетачо и Ячо плетачо). Моряна е 1-2 години по-малка от мене, но си другарувахме добре. Имаше по-голяма сестра – Камена и брат – Пенчо – 2-3 години по-голям от мене. Те учеха в гимназията в Берковица. Леля Митоша беше мома за женене, но и чичо Боци, и чичо Стоян по-големи от нея все още ергени. Чичо Найчо би трябвало да е бил ученик по това време, но не си го спомням с торбичка, с учебници къде е учил, в кой клас е бил – не помня.

Прочетете цялата статия...
 
Спомени на Лиляна Виденова – част І ПДФ Печат Е-мейл

Статията е написана от Лиляна Виденова - бивша учителка по история и литература, вече пенсионерка и е изпратена от Гала Пенкова.

 

1891 –

Баба ми е родена в края на XIXв. в. Котеновци. В семейството на родителите й – дядо Първан и баба Гена – били много деца. 6 момчета и 3 момичета. Сигурно има и умрели, но деветимата бяха женени и с деца. Най-голям е дядо Кръсто. Той беше женен в Гаганица. Баба е кака на останалите – дядо Дамян, дядо Михал, дядо Тачо, дядо Пено, дядо Богдан – живееха в Котеновци. Баба Ивена беше женена в Меляне, баба в Черешовица, а най-малката й сестра – на възраст почти, колкото баща ми – тетка Мария беше омъжена в Лесковец. Така било едно време майките раждали едновременно с дъщерите и снахите. И дядо Богдан не беше много по-голям от баща ми затова и на него викаха вуйчо – укя Богдан.

Когато баба се оженила за дядо ми Стоян, заварила малка кирпичена къщичка с трима девери, три етърви и куп дечурлига. Тогава невестите още носели червено було.

Прочетете цялата статия...
 
<< Начало < Предишна 1 2 3 Следваща > Край >>

Страница 1 от 3
Съдържанието на този сайт е защитено с Криейтив Комънс лиценз и на Вас Ви се позволява да споделяте - да копирате и разпространявате публикациите, при условие, че посочите авторството на творбата и се позовете на източника. Това в случая означава да посочите, че сте взели съответния материал, снимка, видео или каквато и да е публикация от този сайт - chereshovica.com.  Кликнете на картинката или на линка под нея за повече информация:
Creative Commons License
Криейтив Комънс договор
Email