Историята на един Черешовчанин ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 0
Слаба статияОтлична статия 

Историята по долу е разказана от дядо Дано от Черешовица през август 2010 год. и е изпратена от Гала Пенкова. В нея можете да проследите историята на бащата на дядо Дано - Михаил Иванчов, роден и израснал в Черешовица. Животът му не е бил лек - бил е гурбетчия, после въстаник през 1923 год. Историята ще има продължениe, а ето и първата част:

 

Моят баща, Михаил Илиев Иванчов, е роден през 1888 година в село Черешовица в бедно селско семейство. Имал е трима братя и три сестри. Израснал е в селото. На седем години започва да учи. Учил е до трето отделение.

След това майка му се поболява и той напуска училището. Така започнала неговата трагедия.

Отначало работел като прислуга в богатите семейства в селото за да се издържа и да припечелва някой лев.

Михаил израснал и станал красив ерген. Оженил се за жена на име Стояна, но около две години тя не могла да го дари с деца. Стояна имала брат, живеещ в Америка по това време на гурбет. Михаил и съпругата му се свързали с него и тръгнали към Америка по нелегален път през Сърбия, Белград и така през Тихия океан достигнали до Америка чрез товарен параход. На него те прекарали цял месец. Пристигнали при Чирко (така се казвал братът на Стояна). Михаил бил приет на работа в Чикаго. Но там работата била тежка и скоро той наранява ръката си. Михаил не бил здравноосигурен. Затова разменя шапката си с тази на Чирко, на която бил изписан специален номер и отива да се лекува. Когато се оправя, отново се завръща на работа и там работи около година и половина. Казва, че там всичко било пакетирано. Когато давали заплата, дори и тя била в пликове. Когато в България вече княз Александър Батенберг започнал да воюва 40 000 души се събрали на един стадион и им било казано да си вървят за България, за да защитават царя и отечеството. Така Михаил за известно време бил в Царибро(днешна Сърбия), тогава България, където била казармата и където Михаил се обучавал за войник. Скоро избухнала Междусъюзническата война. Сърбите, обаче, били силна войска и обкръжили българите и ги завели в някакви складове. Там започнала трагедията. Било много трудно за пленниците да си осигурят хляб. Не винаги имало. По това време въшките били напаст. Четири години били там. Тогава било най-тежко. На ден умирали по 10-15 души. На четвъртата година Михаил работел на шосето, водещо до Белград. Един ден както носели пясък на това шосе спряла една кола. Попитали дали някой може да говори английски и един от работниците се обадил, че той може. Михаил също знаел малко откакто бил в Чикаго, но не перфектно. Жената от колата ги разпитала какво правят, какво работят и как преживяват. Работниците ги изпратили в складовете, където живели. Жената, която била от Червен кръст много се зачудила как може те да живеят в такава нищета, след което обещала, че след няколко дена ще се завърне. Изпълнила обещанието си и след четири дена се върнала, отворила болница и започнала да приема хората вътре. За Михаил нямало място в болницата. Той й се помолил, казал й да намери място за него, защото иначе в противен случай ще умре. Тя намерила място в отделението с хора, страдащи от коремен тиф.

Казала му, че ще го ваксинира, той няма да се зарази от тази болест и ще остане жив.

В болницата животът бил по-добър. Имало достатъчно храна, достатъчно сапун, направили и гъдулка, свирели и пеели. Но вече здравите хора трябвало пак да се върнат и да се борят за народа си. Така те се прибрали и образували комитети. Михаил също участвал. Бил свикван на тайни съвещания и т.н. Обаче с брат му комунист имали вражда за имот и земи.

Започнали събитията от 1923 година. Образували революционен комитет, състоящ се от трима души. Започнали да организират въстанието. Изпратили хора до Берковица. Но на едно тайно съвещание им казали да си пазят хората. Така част от хората били изпратени в Балкана да пазят да не дойдат сърбите от там.

Революционния комитет се разпаднал. Появили се шпиц команди . Те били твърдо против комунистите и ги издирвали, за да ги убият. По това време Михаил бил назначен за общински съдия. В Котеновци имало човек Петър Цеков той бил окръжен съветник. Той минал и записал всички земеделци в околността. Тогава към общината спадали Черешовица, Котеновци и Костенци. Дошли шпиц командите и се събрали в училището. Започнали да разпитват кой е комунист. Имало един македонец от тази група, садист, извадил един нож, започнал да заплашва. И въпреки това никой не казал кой е комунист. Не били предатели. Така Михаил останал жив.

Отказал се от политика и продължил живота си в Черешовица

Започнал да се занимава със земеделие. Построил си къща съвсем сам. През 1923 му се ражда син, дъщери Камена, Венка и след това аз. Работил известно време, но започнало да става трудно за него да изкарва хляба си. Чул че някъде се отглеждало черници. Направил един разсадник от черници около 8 декара. Продължил живота си в селото, овчар бил, но 1944 година го срещат и го канят да се завърне в политиката. Той отказал, тъй като бил вече възрастен около 50-60 годишен и нямал енергията за това. Когато започнали да раздават пенсии на хората, участвали във въстанията, Михаил отказал да му се дава на него с думите „аз съм не съм се борил за пенсия, аз съм се борил за свобода”. Работи като овчар, правят стопанство и му купихме крава. Но той стана вече прекалено възрастен и скоро не можеше да се грижи за нея. Убихме кравичката и му оставихме само едно магаре, за което да се грижи. През 1965 година баща ми се разболя, закарахме го долу и той почина на 77 години.”


Август, 2010 година

с. Черешовица

 

Добавете коментар

Very HappySmileWinkSadSurprisedShockedConfusedCoolLaughingMadRazzEmbarrassedCrying or Very SadEvil or Very MadTwisted EvilRolling EyesExclamationQuestionIdeaArrowNeutralMr. GreenGeekUber Geek
Вашето име:
Уеб сайт:
Заглавие:
Коментар:
  Кодът за потвърждение. Само малки символи без разстояния между тях.
Секретен код:
Съдържанието на този сайт е защитено с Криейтив Комънс лиценз и на Вас Ви се позволява да споделяте - да копирате и разпространявате публикациите, при условие, че посочите авторството на творбата и се позовете на източника. Това в случая означава да посочите, че сте взели съответния материал, снимка, видео или каквато и да е публикация от този сайт - chereshovica.com.  Кликнете на картинката или на линка под нея за повече информация:
Creative Commons License
Криейтив Комънс договор
Email