Празничен календар на село Черешовица ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 9
Слаба статияОтлична статия 

Празничен календар на село Черешовица, общ. Берковица

Статията е написана от Лиляна Виденова - учителка по история и литература, вече пенсионерка и е изпратена от Гала Пенкова.

Тук ще се опитам да разкажа за традициите и празниците в моето родно село Черешовица.

Ще проследявам празниците по Грегорианският календар, който Църквата спазваше до 60-те години на XX век.

Не мога да си обясня защо Българската Православна църква се върна към Юлианския календар, щом всички официални дати са преизчислени към Григорианския. (Напр. Освобождението на България, Денят на славянската писменост (24.V) и други ист. дати празнуваме по нов стил).

По онова време в Черешовица не празнувахме Нова година, затова започвам от 2.I – Игнажден.

Рано сутринта на Игнат разпалваха огъня – огнище или печка.

Пред вратата на къщата още от вечерта е приготвен клон от слива или джанка.

Всеки от къщата, като стане, отчупва клонче, върти го на жарта и нарежда:

Пиленца

Шиленца

Ягънца

Яренца

Теленца

Турменца (биволчета)

Дечица

И най-млого (много) живот и здраве и бела пченица (пшеница).

 

Клончето се закачва над огнището или на върлината над печката. Там клончетата престояват до Коледа.

Като изречем благословията, баба или майка подхвърлят на пода орехи, но внимават да не се разпръскват, за да не се пръскат пилетата през лятото т.е. да не се бягат от квачката.

Много важно беше кой ще бъде първият чужд човек, който ще ни посети, спооди (споходи) – т.нар. споодник. [В скоби отбелязвам, че е за черешовчани звукът ‘х’ не съществуваше – хляб – леб, ходя – ода, Христо – Ристо и т.н.]

Спо(х)одникът трябва да е добър човек, щедър, благороден, ведър, затова някой си поръчваха споходника да дойде по-навреме, за да не го изпревари някой лош човек.

През този ден поне до следобед всеки, който влиза в чужда къща, трябва да носи „пиле” – така наричахме клончето от слива и да изкаже благословията. Затова на Игнат хората се въздържаха да ходят в чужди къщи, че ако няма пилета през лятото, ще го кълнат.

А понякога си правеха шеги с децата. Ако не внесат „пиле”, ги слагат в „шиник” със слама, както се налага квачка.

Орехите този ден не се пестят, но се ядат само в къщата.

На Игнажден се приготвят „рогалките” – пръчките, с които ще се коледува. Намира се росовато клонче – с два рога и общо дъно, дялкат му кората и го слагат над огнището (печката) да изсъхне. На рогалката на Малка Коледа се нанизват колачетата (от Игнат започват т.нар. мръсни дни – до Ивановден).


6 януари – Бъдни вечер

На Малка Коледа, както наричахме този ден, жените стават много рано, за да омесят и изпекат колачета за рогалките.

Събират се деца на училищна възраст. В Черешовица с рогалки ходят и момичета. Спомням си, че през 1942 или 1943г. се събирахме много деца на Ристиното.

Всеки с рогалка с по 1-2 колачета от къщи и тръгваме вкупом по къщите. И по улиците и в къщите викаме „Да се ро-о-о-ди, да се ро-о-ооди”. Жените ни посрещат с жито, което хвърлят пред нас, върху нас, на всекиму нанизват на пръчката колаче. На роднинските по-едри, но парички не сме получавали, дори и от най-близките. [Това беше и последното масово коледуване].

През това време мъжките колят свинете. Не ги пърлеха, а деряха – от кожата се правеха цървули (опинки).

Като се изпратят децата, жените се приготвят за Бъдни вечер. Месят колак, върху който се поставят парченца тесто за орача, ралото, воловете, снопите (кръстци), кошарата с овцете, къщата с децата. Яденето е постно – фасул (с олио), варено жито, пълнени чушки с боб, ошав, тиквеник, сушени ябълки и сливи, орехи, круши, дюли. Приготвят една разядка, която ядем само на Бъдни вечер. Ситно счукани орехови ядки с малко чесън се заливат с гореща вода. Посолява се. Получава се гъста каша, която ядем най-напред – като разчупим питката с паричката.

На Бъдни вечер се хранехме на пода. В стаята се разстила слама, а върху месал – се нарежда яденето.

Най-възрастният мъж прекадява трапезата. Казва се молитвата „Отче наш”. Разчупва се питката с паричката. Оставя се едно парченце за Св. Богородица и се запазва. Дават го на родилки при трудно раждане. Щастливецът с късмета се радва. По време на вечерята никой не става, а ако се наложи да стане, вече не се сяда – за да не стават квачките от яйцата, които мътят.

След вечерята всеки си избира по 3 ореха, слага ги под възглавницата за през нощта, а на сутринта ги чупи и гадае дали годината ще е пълна, чиста и добра за него. Яденето от трапезата се прибира.

Още по тъмно сутринта сламата се разнася под овощните дръвчета и се пали за берекет.


Коледа – 7,8,9 януари

Рождество Христово е един от най-големите християнски празници.

След 40-дневен пост се ядеше блажно. Прасето е заклано, разфасовано, готвят се манджи, пържи се, пече се на жар. Но за нас децата яденето не беше най-важно. Радвахме се на новите си дрехи, на музиката, на празника.

Може да има сняг до кръста, може да е много студено или пък да е киша, кал – няма значение – празникът си е празник и музиката ще свири 3 дена.

Черешовица, както и всички села в Северозападна България, си имаше духова музика. Неголяма с много музиканти, но достатъчно за веселба – кларинет, флигорна, бас, барабан и тъпан.

Най-напред на площада, а нашата къща беше до самия площад, излизаха децата, после ергените, след тях – момите. И хорото започва. По-късно излизаха женените мъже, жените, бабите. Младите играят, старите ги гледат, но като се смрачи на хорото се хващат и по-възрастните и децата.

8.I. На втория ден на Коледа се ходи и се посрещат гости. Меси се хляб и колаки. С колачетата – за всеки член от посетеното семейство се отива у кръстника и у побратима (посестрима).

Побратима и посестримата са много уважавани роднини. Нямат родствени връзки (освен при стечение на обстоятелствата).

Болни хора – обикновено деца и младежи – биват заключвани с вериги на кръстопът – рано сутринта – по тъмно. Първият човек, който мине, го отключва. Близките през това време са скрити наблизо. Така болният се намира побратим или посестрима и роднинството остава за цял живот. Отключеният (родителите му – докато е дете) на всяка Коледа и Великден (на II-я ден) посещава отключващия го. Отключеният носи колаки (и яйца на Великден), а те го гощават. Кръстникът пък е родство, което се предава от поколение на поколение – първо кръстник (кръстница), после кум, след това кръстник на децата и т.н.

На третия ден на Коледа също има музика и веселбата е голяма.

Понякога младежите подготвят вечеринка – театрално представление, а след това танцова забава. Черешовица си имаше читалище със сцена и салон.


Василовден – 14.I

На Василовден се яде свинската глава на пача.

На 13.I се слага големия котел на огъня и се вари главата. Вечерта месото се накъсва и се прави пача, която се яде студена на следващия ден.

Срещу Василовден се гадае с листа от бръшлян. Вечерта се накисват с вода в пръстена паница. Ако сутринта са зелени без петна – всичко е наред.

Дрянови пъпки се слагат на печката. Добре е, когато се разцъфнат.

Малки парченца от стипца се слагат на печката и се именуват на мома и ергенин.. Следи се дали топчетата ще се слеят или ще бягат едно от друго.

Вечерта момите си крият хурките под мост, а ергените ги търсят, откриват и сутринта ги връщат на момите.

Следят се сънищата, смята се че ще се сбъднат.

Момите слагат огледало под възглавницата и се надяват да сънуват годеника си.

Бременните жени следят какъв човек ще видят най-напред – мъж, жена, хубав, грозен. И се надяват на желаното бебе.


18.I. – „Водици”

Този ден е строг пост.

Попът ходи по селото да ръси със светена вода.

Жените си работят женска работа – предене, плетене.

Попът, придружен от клисар или някое момче, посещава всички къщи, поръсва хората с босилек и светена вода, ръси къщата, в калайдисаното котле със светена вода пускат паричка. В торба пускат парче свинско месо.


19.I – Йордановден

Този ден в нашето село минава незабелязано. Може би, защото нямаше черква.

Не се празнуваха и именните дни.

Просто омесват колак (питка), прекадят хляба и така почитат именника.


20.I. Ивановден

На Ивановден (Евановден по нашему) ставаха големи веселби.

Сутринта излизаше музиката, събираха се ергени, моми, младоженци, деца – цялото село се събираше край реката. Под звуците на музиката младите семейства влизаха в реката и се поливаха, плискаха с вода, след тях влизаха ергени, моми, деца. Наставаше суматоха, пръскаха се, някои падат във водата. Музиката свири, играят хоро във водата, пръскат насъбралото се множество. Като се понамокрят, излизат и заедно с музиката тръгват из селото – от къща на къща. Две момчета носят голям котел (казан), в него стопаните наливат вино. Дават им да отпият и го сипват в казана. В друг котел носят вода и подливат на възрастните да си измият лицето, ръцете, на младите сипват във врата, пръскат по децата. Стопаните пускат монети във водата, виното в казана и парче свинско месо в чувал. Като обходят всички къщи, събраното оставят в някоя къща за готвене, където вечерта ще се съберат ергените и момите на вечеря.

След обяд на площада има хоро и веселба. Празникът продължават с обща веселба – ядене, пиене, музика. Често веселбата завършва с пристануша. През 1930г. на Ивановден майка пристанала на татко. Зимните сватби ставаха от Ивановден до Местни заговезни.


Заговезни – Поклади

Великден е подвижен празник и всички празници, свързани с него са подвижни – нямат определена дата.

На Местни заговезни колим кокошка и заговяваме с месо и баница.

На Сирни заговезни – само с баница и млечни продукти.

Привечер се палеха огньове – на площадче до реката и моста. Момчетата правеха оратници. Едно колче, разцепено – 20-30см. се натъпква със слама и се завързва с тел отгоре. Около моста са запалени много огньове със слама, шума. От тях запалваха оратниците, завъртаха ги няколко пъти и ги хвърляха към реката.

Оратници хвърляха младите ергени и деца – от 8 до 16-17 години.

Използваха ги за закачки и предложения:

Иване, ако не си даде момата, ще ти опърля брадата!”

След огньовете се прощаваме и заговяваме. Ако някой кихне по време на вечеря, му обещават агне – първото (ако още го няма) или просто следващото.


Велики пости.

След Сирни поклади започва дългият Великденски пост.

През първата седмица на поста, всички дни си имат специфични имена.

Първият ден се нарича „Чист понеделник”. Всичко се измива, изпира, попарва с вряла вода, за да не остане и следа от някаква блажнина.

Следват: Черен вторник (чрън вторник)

Луда среда (сряда)

Въртоглав четвъртък

Песи петък

Конски Великден (Тодоровден)

Защо тези дни се наричат така и какво се прави на тях, не зная.

На Тодоровден (Тудорица) ходим на причастие у Котеновци.

Бързат се магаретата, но в село я имаше 2-3 магарета, я не. А коне рядко се мяркаха, на 2-3 години я има един, я не.


22 март – Младенци

На този ден „Св. 40 мъченици” омесват малки хлебчета – кукли за момичетата и момчетата – във всяка къща. А младите невести, женени през есента и зимата, заедно със свекървата посещаваха кръстника, като носеха „младенци” – кукла от тесто. Продълговато тесто се прищипва на шията, набождат се очи и копчета (с цев се правят дупчици).


На 22 март (Младенци) момите и ергените от двете бари – Огоста и нашата река се събираха на една поляна до реката между Говежда, Копиловци, Еловица, Меляне и си правеха срещи – наричаше се „Свидня” т.е. свиждане.


Сряда средопостна

Три седмици и половина след Сирница е сряда – средипостна. На този ден по обед баба Петра изнася от зимника делвата с яйцата. Преброяваме ги и пак връщаме в делвата и мазето – да чакат до Велики четвъртък. Тогава всички постехме: и стари и млади.


Лазаровден

В събота преди Цветница лазарувахме, организирани от училището. Учителите ни научаваха на много песни. Обличахме се в национална носия доколкото можем да намерим. В Черешовица към градското облекло са минали още в началото на XX век и стари дрехи не се намираха лесно. Слагаме шарени престилки, забрадки, елече. Малко момичета можеха да намерят завеска, джубе, плисе или литак. Момчетата не лазаруват, но ни придружават, за да носят кошницата с яйцата.

За всеки дом си имаме и песен.

За мома: „Изгряло ясно слънце, Лазаре, Лазаре...

Тук ни казаха, Лазаре, мома хубава...”

За невеста: „Лани тука дойдохме и свекърва найдохме

Ни дворове метени, ни столове редени -

Сега тука дойдохме и невеста найдохме”

За бебе: „Лаленце се люлее, то не било лаленце,

а е било детенце”

За ерген: „Че е отишел в горица и уловил девица”

За всички: „Лазар се вози на кола златни

Из село ходи, Богу се моли...”


Знаехме песни много, за всеки дом.


Цветница (Връбница)

На Цветница младите момичета, които лазаруват, се събират на групи край реката, за да се кумичкват. Всяка носи хлебче – кукла и венче на главата. От хлебчето се отчупва залък, набожда се с цвете (за да се знае кое залъче на коя е) и се пускат във водата. Поставят ги на керемида, та да тръгнат едновременно. Момичетата се придружават от майки – една пуска залъчетата, а по-надолу друга жена улавя първото залче. Чието е хлебчето момичето става кумица. До Великден, всички момичета от групата се обръщат към спечелилата с думата „кумице”.

На втория ден на Великден, групата се събира у кумицата на обяд. Всяка носи перашка (боядисано яйце и колаче, кравай). На втория ден на Великден, както и на Коледа – кумиците ходят у кръстника, кума, побратимите и посестримите също.


Велики четвъртък

На този ден се боядисват яйцата (перашките). В Черешовица шарехме яйцата с помощта на клечка или восък. Ползвахме боите за вълнени дрехи. По-рядко ползвахме природни бои – кукуряк, коприва, и др. Предпочитахме шарените яйца. Едноцветните бяха по-рядко. Жена, която няма деца или млади хора и няма време ги боядисва в един цвят.


Разпети петък

На този ден не се работи абсолютно нищо. Дори бобът се сваряваше предния ден. Нямаше и църква и хората почиваха цял ден. За да не скучаят, особено ако денят е хубав по-младите ходеха в Тоалка – на Здравченица. Оттам донасяха едни листа – черембуш. Миришеше ма чесън, ядат се сурови със сол.

От Тоалкана донасят ранни пролетни цветя – жълта иглика, кокичета, кокошчици.


Велика събота

Ако на Разпети петък всякаква работа е табу, то в събота преди Великден се работи всичко, което човек не е успял да свърши. Меси се хлябът за Великден, боядисват се яйца (ако не са направени в четвъртък), пере се, чисти се за празника, варосват се стените. Все пак денят е ограничен, затова има приказка „Не си оставяй работата за събота пред Великден”.

Някой все си отлага неприятната работа и като го питат кога ще я свърши, отговаря „В събота преди Великден.”

Ако някоя жена не успее да си дотъче платното, събира стана, за да не го „прекрачва Великден”.


Великден

Всичко хубаво става на този Великден. Всеки трябва да е с нова дреха. И трите дена свири музика, играят се хора. На първия ден ядем свинско месо – сварено в мас, още на Коледа, леко осолено, месо от рибиците, наложено в тенекия или гърне. Така приготвено, месото не се разваля, с него се отблажваме. В събота се приготвяше хляба и за всеки човек, яйце изпечено в тесто, като гнездо – еченик.

На втория ден, както и на Коледа, се ходи с колаки у кръстника, у побратима, у посестримата, у Кумицата (виж Цветница).

Седмицата след Великден е „Празна неделя”. Не се работи женска работа (плетене, предене, тъкане и т.н.), не се налага квачка (да не останат празни яйцата) и други забрани.


7 април – Благовец (Благовещение)

На Благовец пристига кукувицата. Всеки се надяваше да я чуе още първия ден и си носеше паричка в джоба. Лястовичките също пристигат по това време.

На Благовец се пробиваха ушите на момичетата. В нашето село това правеше стрина Фима. Нагори иглата с вдянат вълнен конец, усуче го и го залепи с восък.

Като оздравеят ушите, слагат обеци обикновени телени, с камъче.


6 май – Гергьовден

Гергьовден бе голям празник в моето детство. Нямаше къща в село без овце и кози. Ден-два преди Гергьовден се продават част от агнетата на пазара в Берковица. Срещу празника идва поп у село и освещава живите агнета на „Църковното”.

На самия празник рано сутринта се изплитат венци за агнето, за овцата – майка, за кошарата. Овцете се пускат малко за паша, после се връщат, издояват се. Под съда (котлето) се прави дупка и се заравя яйце. Първите струйки мляко се прекарват през пръстен.

Агнето се коли, приготвя и пече. Млякото се подсирва и се приготвя прясно сирене. Месят се обредни хлябове, после всичко се нарежда на трапезата, прекадява се преди ядене. В миналото, когато майка е била дете, попът е идвал в село и са се събирали на обща трапеза – на равното място под гробищата.

На Гергьовден свири музика и има хора. Именниците не празнуват специално.

Децата събират кокалчетата от задните крака на агнето, за да си играят с тях.


Спасовден – Съборът

На Спасовден – четвъртък – 40 дена след Великден беше съборът в Черешовица. За този ден се приготвяхме отрано. Почти всяка година хранехме буби, понякога на Спасовден бяха дребни, а друг път – едри – налагаше се да ги изнасяме от стаята и после пак ги връщаме. В стаята се нареждат трапези – дъски и за сядане и за яденето.

Гостите ни бяха предимно от Котеновци – роднини на баба, кръстниците, познати от Лесковец – близки на стринка Ванка от Гаганица – братеница на баба от Меляне – там живееше баба Вана – сестра на баба, от Калиманица – семейството на майстора-грънчар, при когото се е учил чичо Боци. Е, всички не се струпваха наведнъж, но винаги сме имали доста гости.

Основното ядене беше агнешко. От главата и дреболиите се прави чорба; прави се готвено с картофи и ориз; задната част се пече. За мезе се слагаше кисело мляко, салати не се правеха. Не се пиеше много ракия и вино. Хората се събираха не толкова за ядене, а да се видят и разговарят.

Събор, без музика не може. На хорото се хващаха и нашенци, и гости. Нямаше сергии, ама се продаваха разни неща – свирки (дудуци), захарни петлета, топки с ластик, захаросани ябълки, глинени съдове. Идваше и фотограф – сбор като сбор. Във всяко село се правеше събор.


Исремия

Някъде през пролетта имаше един празник Еремия. Срещу празника се гонят змиите и гущерите. Малко преди залез слънце обикаляме къщата с маша и ръжен. Удряме ги едно о друго и казваме: „Бегайте змии и гущери, че заран (утре) е Еремия”. Така обикаляме къщата 3 пъти.

Обредът се изпълняваше обикновено от деца, но и от възрастни жени.

Между пролетта и лятото се празнуваха Еньовден (Еневден), Въртоломей, Прокопие.

Имаше такава приказка:

Върти, върти, Въртоломей, удри, Германе!”

Падаха градушки, валяха силни дъждове. Реките прииждаха, бучаха мътни, буйни, но бързо се оттичаха.

Като се струпат черните облаци – градоносни, ловците гърмяха с пушките, а децата викаха силно:

Прекарай го, дедо Вацко, о, о!”

Бурите бяха силни, но кратки. Водите бързо се оттичаха.


Петровден

На 12 юли е един от големите летни празници – Петровден. Коли се пиле, кокошка, може и агне сугаре, а ние една година клахме прасенце (не можахме да го продадем). Но всъщност празникът беше в Дълги дел – там беше събор.

Някога през нашия балкан е минавал път от Берковица за Пирот. На Югоизток е Ком, а на Северозапад – Копрен. Между тях е Зелена глава.

Дългоделчани минаваха през Черешовица за Берковица – околийския център. Момите и ергените между двете села се женеха и си ходеха на гости. Затова сборът в Дълги дел беше празник и за нас. Двете села са разделили и водите. Един от изворите на р.Огоста е нашия балкан, но наклонът е към Дълги дел.

Някога, много отдавна, селата се споразумели, направили бент и отделили част от водата към Черешовица – местността се нарича „Делената вода”, а реката Деленица.


Свети Кирик

Между Петровден и Илинден е празникът Свети Кирик.

На този ден фамилията Киринци дават курбан – оброк.

Киринци са голям род (голяма влакà). Градините им, нивите, ливади, плевните им бяха в Брезвица. Там под една липа се правеше оброка.

Коли се овца (семействата се редуваха). На реката, до едно кладенче, се вареше „молитвата” (курбан чорба). Жените от цяло село се събираха там с хлябове, колак, чинийка с ядене и котле с „молитвата”.

Идва свещеник, чете на „молитвата” и на хлябовете, жените си отчупват от колака една на друга, вземат от „молитвата”, хранят се, поприказват си и си отиват.

Старите Киринци измряха, младите се изселиха и празникът се забрави.


Каменни кръстове за „оброци” имаше и в Тръшата, а е имало и в Джерджи рок.


Илинден

На Илинден се прави общоселски оброк в местността „Селище”. Там в една ливада между нивите имаше (още го има) един много стар каменен кръст. Тъй като курбанът е общ, се събират пари за овцата от всички семейства. Огънят се прави до реката на сянка, близо до „селското кладенче”.

Може би в далечното минало на това място е било селото – „Селище”, „селското кладенче”, „Селската бара”. В нивите са намирани парчета от глинени съдове и златни монети. Оттатък реката, на стръмното, в долния край на баира са намерени човешки кости, черепи – предполага се, че там е имало гробище. А на високия рид – наричан „Колечанов рът” има дълбока дупка – може би отдушник от минна галерия.

На Илинден всяка жена меси обреден хляб (колак), в паничка, приготвя ядене – обикновено пържени яйца, сирене, мед.

Нарамват го я в торба, я на кобилка, вземат празно котле и малко след обед се събират на Оброка. Молитвата се приготвя от мъже и се изнася на оброка.

Пристига поп, чете молитвата, реже от хлябовете „порезаници” и ги събира в голяма торба (чувал) – това е за попа. Жените не му дават пари.

После започва „чупенето” – отчупването. Всяка жена държи колака с чинийка отгоре, другите отчупват залче, топват го в паничката и го изяждат. Настъпва привидна бъркотия. В това време децата и придружители вече чакат пред казана с чорбата с котленца в ръка. После сядат на тревата на обща трапеза. Хапнат, поприказват и се разотиват. Част от „молитвата” се носи вкъщи за мъжете, за старците, за болните. Всеки трябва да опита за здраве.

Този общоселски празник трябва да е дошъл от дълбока древност. И сега се празнува със свещеник, макар и осъвременен.


Горещници

Около Илинден бяха Горещниците – 3 дена. На първия горещник момите заклаждат седянка на открито – ма мегдана. Но не работят женска работа.

Но усилената полска работа не е свършена – има още жътва, не е овършано. Истинските седенки с работа са по-късно – края на август, през септември, докато се застуди. После през есента и зимата се събират по домовете.

Най-голямата седянка беше не площада и винаги там са се събирали. Когато има повече от 3 моми – седенки се кладяха на Ристиното, над Николинци – до Цено Симов и др.


Голяма Богородица

След Илинден се празнуват и други празници: Мария Магдалена, Панталеймон, Макавей, Преображение и др. На един от тези празници майка донасяше босилек от градината и го окачваше пред вратата.

Богородичният пост е 2 седмици и винаги сме го спазвали. От млекото правим сирене, масло, извара и го скътаваме за зимата. На Преображение ни водят на причастие в Котеновци. До тогава постът е строг, дъжд и къпини не ядем (или дяволско грозде).

През този пост обикновено е и панаирът във Фердинанд. Там майка имаше роднини – брат й Георги, баба Филдана, баба Стоянка и всяка година ни водеха.

Самата Богородица празнувахме скромно – с кокошка и баница, рядко имаше музика.

Но на този ден ние ходехме в Меляне и на Лопушански манастир. Баба имаше сестра в Меляне и почти всяка година й ходехме на събора.

През 1945г. с баба, Галунка и аз закарахме едно шиле на Лопушанския манастир. Баба го обещала още, когато леля Митоша била малка и болна. Ама с какъв зор го закарахме. Тръгнахме посред нощ през Котеновци, пътят е дълъг и стръмен, шилето го умори. После стана жега, то не ще да върви. Като стигнахме до р.Огоста, го натоварихме на една кола (волска) и така стигна до манастира.


Есенно-зимни празници

През септември се празнува Секньовето – отсичане главата на Св. Йоан Кръстител – строг пост, Малка Богородижа (Рождество Богородично – Кръстовден – също строг пост).

Като нямаше църква в село – празниците не винаги се забелязват. Жените ходеха на Клисурския манастир да измолят здраве и благоденствие.

От октомври до края на годината се празнуваха през 12 дена големите празници – Петковден, Димитровден, Архангеловден, Никулден.

Като се прибере царевицата и мине гроздобера, до Коледни заговезни е време за сватбите, кръщенките, освещаване на нови къщи и др. тържества.

На всички тези празници варим жито и се месят хлябове – обредни „Св. Петка” и Колак. На обяд трапезата се прекадява, на Петковден – кокошка, на Димитровден – кой каквото има и баница, на Рангеловден – задължително овца или овен (прекадява се главата), на Никулден – риба. Не знам откъде са взимали шарана – в реките имаше риба, ама по-дребна – мренки, пъстърви. Обикновено шарана (или др. риба) готвехме с ориз, нашето голямо семейство само с риба не можеше да мине.


Други празници

През есента и зимата до края на годината се празнуваха още:

Св. Мина – на този ден се коли черна кокошка пред прага на къщата.

На Андреевден варим царевични зърна. Подхвърляме от тях през комина и викаме:

Нà ти, Мечко, варен кукуруз да не ядеш суровия!

Имаше миши празници, вълчи празници и други.

През есента и зимата жените и момите (по отделно) се събират на седенки – предат, плетат. Момите и майките им стягат дарове, а жените стягат зимни дрехи за децата и мъжете си. Във всяка къща се разпъва стан (разбой) за платно, чаршафи, кърпи, тъчаха се олави (шаяк) за палта и панталони. Въобще зимата не беше сезон за почивка. Кърската работа я нямаше, но жените никога не почиваха.

 

 

   
 

Добавете коментар

Very HappySmileWinkSadSurprisedShockedConfusedCoolLaughingMadRazzEmbarrassedCrying or Very SadEvil or Very MadTwisted EvilRolling EyesExclamationQuestionIdeaArrowNeutralMr. GreenGeekUber Geek
Вашето име:
Уеб сайт:
Заглавие:
Коментар:
  Кодът за потвърждение. Само малки символи без разстояния между тях.
Секретен код:
Съдържанието на този сайт е защитено с Криейтив Комънс лиценз и на Вас Ви се позволява да споделяте - да копирате и разпространявате публикациите, при условие, че посочите авторството на творбата и се позовете на източника. Това в случая означава да посочите, че сте взели съответния материал, снимка, видео или каквато и да е публикация от този сайт - chereshovica.com.  Кликнете на картинката или на линка под нея за повече информация:
Creative Commons License
Криейтив Комънс договор
Email