Кацарският род ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 

Статията е написана от Лиляна Виденова - бивша учителка по история и литература, вече пенсионерка и е изпратена от Гала Пенкова.

 

Черешовица, черешовчани и Кацарския род


Нашето село Черешовица, Берковска община се намира Берковския дял на Западна Стара планина. Над него е връх Зелена глава, а оттатък е Сърбия.

Съседното село Котеновци го е притиснало от 3 страни: север, изток и югоизток. То е на 4-5 км от Черешовица, но имотите му са на 1-1.5 км от центъра на нашето село. Котеновските имоти са най-обширни в района. Притеснили са не само Черешовица, но и Котеновци, Лесковец и други села. Че е старо село говори и факта, че църквата е ниска и вкопана дълбоко в земята. Черешовчани се черкуваха, венчаваха, кръщаваха в Котеновци. В нашето село църквата беше осветена едва след 9 септември, когато хората започнаха да се изселват. Постоянен поп никога не е имало.

Селото е обградено с баири от всички страни – само на североизток реката е направила пролом и там се вие и шосето. Къщите са скътани като в шепа и силни, бурни ветрове не духат.

Предполага се, че е възникнало някъде през XVII век.

Татко разказваше следната легенда:

В Троянския балкан живеел овчар. При него дошъл турчин за овен (овца). Водел със себе си момче. Докато мъжете се пазарели, турчето се изпикало във ведрото за мляко. Синът на овчаря го видял и при удобен случай го убил. За да избегне възмездие, бащата-овчар, подбрал стадото на семейството си и поел на Запад по билото на Стара планина. Спрял в нашия балкан и поставил началото на ново селище. В гората имало диви череши – от тях правел гаванки, чутури, лъжици о други прибори. Така се появило името Черешовица (и е единствено в България според указателя за пощенския код). Междувременно там се заселили и други семейства – от по-близки и по-далечни селища.

Но много векове преди това в нашето землище е имало селище – още по тракийско и римско време.

Най-хубавия имот – равнинен с две реки отстрани, се нарича „Селище”. Реката, която протича от север, се нарича „Селската бара”. В ниско място, близо до реката има извор със студена, пивка вода, който и досега се нарича „Селското кладенче”. Близо до него, на по-високото има „Оброк” – каменен кръст. От нине и досега там на Илинден (преди на 2.VII, а сега на 20 юли) се прави овчи курбан.

От другата страна на Селската бара на стръмното под габровите шубраци, е имало гробище. При работа (оран, копане) хората са намирали човешки черепи и кости. А в Селище – парчета от глинени съдове, златни и сребърни монети. По римско време са добивали много злато. Не е случайно, че реката, която събира водите си от Балкана и като през фуния се измъква от него, до вливането си в Огоста се нарича Златица.

В землището ни има много качествен мрамор и кварц.

На Колечанов рът има дупка, предполага се, че е отдушник на минна галерия. Дупката е толкова дълбока, че досега никой не се е решил да се спусне в нея. Ако се върже камък на въже и се пусне в дупката, не стига до дъно.

В река Огоста и сега се добива злато.

Първите хора през Средновековието се заселили в горния край, по-далеч от селската бара, но близо до р.Бъркачица. Там е имало хубава вода за пиене. После се заселили още хора и стигнали до реката. Довели вода до центъра и на площада направили чешма с 2 чучура. Хубава, студена вода за пиене има още на няколко места – на запад – Постоловото кладенче, на югоизток – Иковото кладенче.

Нашият роден – Кацарци са от по-късно време. Те се заселили оттатък селската бара – между реката и баира „Лицето”. Там вече били Еванчовци и Василовци.

Основоположникът на нашия род – дядо Лазар – дошъл от Главановци или Копиловци. Бил ратай, предполага се, че е работил у Велкови. Бил и занаятчия – правил бурета, качета и каци – и оттам е произлязъл прякорът „Кацарци”, Кацарете.

Оженил се за момиче от Велковия род. Направил си къща до Ристиното, а от Велкови получил зестра – място под селото между реката и Лицето – градини. Имот в Горна Тунсулица – от доличката до ръто – доста стръмно място – ниви и ливади, както и нива в долния край на Брезвица – равнинно място, удобно за зеленчукови градини.

Дядо Лазар имал син Младен. Предполага се, че е имал и дъщеря – имали родство баба Найда Йоцина, но нищо повече. Дядо Младен се оженил за котеновченка – Петра. Имали 4 сина – Ангел, Иван, Богдан и Стоян (за починали не се знае). Трима от синовете се оженили за котеновченки. Жената на Ангел се казвала Гана, на Иван – Тренда, а на Стоян – Петра. Само Богдан взел черешовченка от Панинци – Минка.

Свекървата – баба Петра – получила като зестра имот – нива в Долна Тунсулица. Така, благодарение на зестрите Кацарци се сдобили с по-равнинен имот. Но с него не можели да се прехранват. Почистили един рът от горите – Черешов рът – едно много стръмно, далечно и неплодородно място, почти в планината – оттам нататък е държавен горски фонд. Там на стръмното в Черешов рът – под поляната – бяха и кошарите за овцете ни.

Родовете в Черешовица се именуват на родоначалниците си – Миленковци, Йоцинци, Стаменовци, Киринци, Николинци, Децкови, Гогини, Панинци, Еванчовци (от Иван), Гоцинци, Манчини, Василовци, Тошинци, Станковци, Яначковци, Геновци, Петкови, Велкови. Само Стамболиите и Кацарци (Кацарете) е по-различно.

 

 

 

Добавете коментар

Very HappySmileWinkSadSurprisedShockedConfusedCoolLaughingMadRazzEmbarrassedCrying or Very SadEvil or Very MadTwisted EvilRolling EyesExclamationQuestionIdeaArrowNeutralMr. GreenGeekUber Geek
Вашето име:
Уеб сайт:
Заглавие:
Коментар:
  Кодът за потвърждение. Само малки символи без разстояния между тях.
Секретен код:
Съдържанието на този сайт е защитено с Криейтив Комънс лиценз и на Вас Ви се позволява да споделяте - да копирате и разпространявате публикациите, при условие, че посочите авторството на творбата и се позовете на източника. Това в случая означава да посочите, че сте взели съответния материал, снимка, видео или каквато и да е публикация от този сайт - chereshovica.com.  Кликнете на картинката или на линка под нея за повече информация:
Creative Commons License
Криейтив Комънс договор
Email