Джип сафари в Черешовица Печат
Оценка на читателите: / 9
Слаба статияОтлична статия 

На 17.07.2013 год. станахме рано с Евгени Лазаров, закусихме стабилно с панирани пужовци и бяло вино и отидохме до къщата на Сачи - нашият шофьор. Там ни чакаха Стоян и Юри, качихме се на машината на Сачи и потеглихме. Като излязохме над селото, първата ни спирка беше хижа Здравченица. Природата около нея е прекрасна - гори, полянки, диви малини, къпини и гъби колкото офицерска фуражка, но от самата хижа е останала само една полусрутена празна сграда.

Около мен бяха хора, които са преспивали там, преди да тръгнат рано сутринта на лов. Те ми разказаха за хубавите моменти, които са имали там, за гостоприемството на хижаря, който ги е посрещал с цяла бака горещ чай, за групи деца, които са били на лагер през цялото лято, за труда на хората, строили хижата, изкарвайки тухли и камъни с конски впрягове. Гледах останките от нея и някак неусетно станах един от многото, които проклинат днешното безхаберие и безпътица.

След това продължихме нагоре и стигнахме до овчарниците. Там навремето по цяло лято са пасли овце и крави. Сега само една част от овчарника не е рухнала и за наш късмет точно в този ден изкараха овцете и кравите. Естествено, не са стотици и хиляди като едно време, а няколко десетки, но и това е по-добре, отколкото нищо.

Накрая стигнахме почти до границата, на един хвърлей от нея. Паметникът на загиналия партизанин си стои, само снимката му я няма. Пътят е изровен от дъждовете и суровото време, сякаш сълзи са се стичали по лицето на земята и са оставяли дълбоки бразди по него.

 Постояхме там, видяхме къде иманяри са ровили като къртици по земята да намерят заровени пари и се наслаждавахме на гледката към Берковица - цялото градче се вижда като на длан.

После слязохме пак долу, при овчарниците и поточето, запалихме огън и изпекохме мезето. Ракията и виното сами изскочиха отнякъде и следващите няколко часа минаха в приказки.

Ето и снимки, насладете се и вие на тази чудно хубава природа!